Чарлз Уитман: Снайперистът от Тексас Тауър( Кошмарът на Тексас през 1966г)
 

В едно задушно августовско утро на 1966 г. привидно нормалният 25-годишен студент и бивш морски пехотинец Чарлз Уитман се качва в асансьора на Кулата в Тексас, от чийто последен етаж се вижда целият университетски кампус. Той носел със себе си тежък, войнишки сандък.

На повърхността той изглеждал като приятен и амбициозен млад мъж. Никой нямал представа за сложностите в живота му, нито колко сериозно се бил опитвал да се бори с бушуващите в него импулси за самоубийство. Сандъкът му бил пълен с оръжия и муниции.

Той заема удобна позиция на върха на Кулата и в продължение на 90 страховити минути открива снайперистки огън по нищо неподозиращите студенти и преподаватели, убивайки и ранявайки десетки от тях.

Тази измъчена душа – човек, описван някога като „образцов гражданин“ – извършва най-голямото масово убийство в историята на Щатите дотогава.

Изгубена невинност

В наши дни нищо вече не може да стресне американците. Когато се появи новината за поредната стрелба на работното място или в някое училище; за последния самотник, който превърта и решава да отведе околните със себе си в отвъдното, американецът естествено се натъжава, но изобщо не се шокира. Това се е случвало толкова често, че никой вече не следи бройката на стрелците и техните жертви, а имената на градовете, носещи белезите на тези случайни изблици на насилие, бързо се забравят. Затова може би е трудно да разберем ужаса, който са изпитали американците, когато се запознали с Чарлз Уитман на 1 август 1966 г. Преди Уитман да предприеме произволната си стрелба в Остин щата Тексас гражданите се чувствали в пълна безопасност на обществено място и вярвали, че дори навън са защитени от бруталности и терор. След този ден нещата се променят завинаги.

Чарли Уитман

Историята на Уитман изпъква поради много причини, като една от тях е Кулата на Университета в Тексас, от която той стрелял необезпокоявано цели 96 минути. Кулата дава на Уитман превъзходството на едно непристъпно място, от което той можел да набелязва и отстранява жертвите си. Тя сякаш била построена с тази цел. В действителност, Чарли често бил споменавал небрежно пред най-различни хора, че един снайперист би могъл да направи доста големи поразии от Кулата.

Тексас Тауър

Тексас Тауър се издига на 93 метра. Тя е по-ниска от близкия Стейт Капитол, но е построена на по-високо място. Тя отваря врати през 1937 г. и привлича около 20 000 посетители годишно, които идват да се насладят на великолепната панорама над град Остин, която се разкрива от 28-ия етаж. Първата смърт, свързана с Кулата, се случва по време на нейния строеж; през 1935 г. един работник се подхлъзнал и паднал от 12-ия етаж. През 1950 г. се случва още един смъртоносен инцидент, а през 1945, 1949 и 1961 г. няколко самоубийства. Въпреки тези трагедии, Кулата се издигала като обичан символ на гордостта и напредъка на щата Тексас, превръщайки се в метафоричното сърце на заобикалящите я кампус и град.

Ранният Чарли

На външен вид Чарлз Уитман изглеждал не по-малко непоклатим и строен от Тексас Тауър. Той идвал от богато, видно семейство от Лейк Уърт Флорида. Той бил способен ученик, завършен пианист и бойскаут. Но зад парадния мундир на неговия дом се криело домашното насилие. Старият Си Ей Уитман се бил издигнал от нищото. От прост водопроводчик той успял да се издигне на върха на професията си и да проникне във висшето общество. Той не допускал слабости в нито един от тримата си синове и управлявал дома си като диктатор.

„Наистина доста често биех жена си“ – казва той по-късно, – „но я обичах… Аз имах и продължавам да имам доста избухлив характер, но жена ми беше ужасно упорита… аз избухвах и я поступвах“.

Той дисциплинирал синовете си по същия суров начин – често използвайки колани, гребла и собствените си юмруци, за да се увери, че те ще спазват правилата му и ще оправдаят очакванията му. Семейството било много добре материално осигурено. Си Ей и Маргърет винаги карали последен модел коли, а всяко от момчетата разполагало с оръжия, мотоциклети и други подаръци, които баща им смятал за подходящи. Домът им бил най-хубавия в квартала, с всички удобства и плувен басейн. Но луксът не можел да отстрани проблемите в домочадието на Уитман.

Семейство Уитман

През юни 1959 г., малко преди 18-ия рожден ден на Чарлз Уитман, напрежението между него и баща му достигнало краен предел. Чарли се прибрал у дома пиян след излизане с приятели и Си Ей го пребил и го хвърлил в басейна, където момчето за малко щяло да се удави. Няколко дни по-късно той кандидатствал във Военноморския флот и на 6 юли 1959 г. заминал на обучение.

Чарли се озовал във военноморската база Гуантанамо в Куба. Той полагал големи усилия да бъде добър морски пехотинец, следвал стриктно заповедите и учел здраво за най-различните изпити. Получил медал за Добра служба и значка за Точна стрелба. Записките от неговите резултати на тестовете за стрелба показват, че той е отбелязал 215 от 250 възможни точки, бил отличен в бързата стрелба на дълги разстояния и имал отлично око за движещите се мишени.

За Чарли било важно да се превърне в най-добрия морски пехотинец. След годините на омаловажаване и тормоз от страна на баща му той имал нужда да се докаже като мъж. Всяка възможност за напредък му давала шанс да се отдалечи от бруталното си детство. Военноморската научно-образователна програма за новобранци (NESEP) изглеждала създадена специално за амбициозния Чарли. NESEP е стипендийна програма, създадена за обучението на инженери и бъдещи офицери. Чарли взел трудния изпит и се явил пред комисия, която го избрала за престижната стипендия. От него се очаквало да получи диплома за инженер в избран колеж и след това да постъпи в офицерско училище. Обучението и учебниците му щели да бъдат заплащани от Военноморския флот. Освен това щял да получава по 250 долара на месец за лични разходи.

Младоженците Кати и Чарли Уитман

Чарли бил приет в Тексаския университет в Остин на 15 септември 1961 г. След годините на строга дисциплина у дома и в армията той внезапно се оказал абсолютно свободен да прави каквото си иска. Почти незабавно започнал да се забърква в неприятности. Чарли и няколко негови приятелчета били арестувани за незаконно продаване на бира. Той натрупал дългове на хазарт и отказвал да ги плати, с което ядосал някои доста опасни фигури. Оценките му не били особено внушителни. Той се опитал да се вземе ръце след като се оженил за приятелката си Кати Лайснър през август 1962 г., но Военноморският флот не простил предишното му поведение. Стипендията му била отнета и той се върнал на активна служба през февруари 1963 г.

Той бил разпределен в Кемп Лъджърн в Северна Каролина. След година и половина свобода Чарли намерил дисциплината и устройството на военния живот за потискащи. Неговата съпруга останала да довърши образованието си в Тексас и той се чувствал самотен. Чарли се опитал да се добере отново до стипендията, но се провалил, като бил уведомен, че времето, прекарано в Остин, не се считало за активна военна служба. Той намразил морската пехота и това си проличало в поведението му. През ноември 1963 г. Чарли бил изправен на военен съд за хазарт, лихварство и притежанието на не-военен пистолет. Той бил заплашил един друг войник, който се забавил да му върне 30 долара, с 50 процента лихва. Чарли бил признат за виновен и осъден на 30 дни затвор и 90 дни тежък труд. Повишението, което получил след връщането си на активна служба, му било отнето. Ефрейтор Уитман отново се превърнал в редник Уитман, който отчаяно искал да се измъкне от армията. Той се обърнал към баща си за помощ. Си Ей Уитман бил създал много връзки покрай доходния си бизнес и сега ги използвал, за да намали службата на сина си. Времето му било намалено на година и през декември 1964 г. той бил освободен с почести от Военноморския флот.

Ззвръщане в Остин

Чарли се завърнал в Остин изпълнен с трескава целеустременост. Провалът му като морски пехотинец и студент го притеснявал и той бил твърдо решен да изкупи греховете си. Сменил специализацията си от механоинженерство на архитекурно инженерство и се захванал с усилено учене. Намерил си работа като инкасатор в „Стандарт Файнънс Кампъни“, след което се прехвърил в „Остин Нешънъл Банк“ като касиер. В свободното си време бил възпитател в бойскаутски отряд №5. Чарли се стараел много да бъде почтен и достоен за уважение и се ядосвал сам на себе си, когато не успявал да покрие собствените си очаквания. Неговите изобилни дневници съдържат безбройни схеми за самоусъвършенстване и списъци с умения, които смятал че трябва да придобие. Той последвал бащиния пример още в началото на брака си и вече посягал на съпругата си. Но Чарли бил твърдо решен да не допуска отново това поведение и си напомнял в своя дневник как трябва да се държи един мил и грижовен съпруг. Изглежда той не разполагал с вътрешна морална база, върху която да гради своя характер; неговите постоянни самоинструкции били опит сам да си наложи някаква система на поведение. Един негов приятел го описва като: „… компютър. Той инсталираше някакви ценности в системата, след това програмираше нещата, които тя трябва да прави с тях, и резултатите не закъсняваха“. От време на време обаче, неговата фасада се пропуквала. Той изпадал в изблици на гняв и безсилие, които още повече разрушавали неговото самоуважение.

Кати Уитман

Кати Уитман осигурявала основния доход в семейството. Нейната работа като учителка в гимназия й носела заплата и здравна осигуровка; приходът на Чарли само допълвал нейния и той осъзнавал с болезнена острота, че съпругата му печели повече от него.

Освен това продължавал да получава пари и скъпи подаръци от баща си. Чарли мразел авантаджиите, но в същото време виждал в себе си точно това. Той мразел неудачниците, но сам се бил провалил във всичко, с което се захващал досега. Той смятал дебелеенето за признак на слабост, но не бил в състояние да поддържа стройната си фигура. Отвън, Чарли бил усърден и добросъвестен, отдаден съпруг и трудолюбив служител; вътрешно, той бил изпълнен със самоненавист.

Кати Уитман забелязала, че съпругът й е по-мрачен от обикновено и го окуражила да потърси помощ. Междувременно, Си Ей и Маргарет Уитман се разделили след поредния свиреп скандал. Маргарет и братът на Чарли Патрик се преместили в Остин през пролетта на 1966 г. Си Ей се обаждал непрекъснато, умолявайки Маргарет да се върне при него, но тя отказвала. През май тя подала молба за развод. Проблемното семейство на Чарли изглежда го преследвало. Миналото постоянно му напомняло за себе си, и то на мястото, където той смятал да сложи ново начало в живота си. Депресията и тревожността му се засилили и Кати най-накрая успяла да го застави да отиде на лекар през същата пролет.

Доктор Ян Кокрън предписал на Чарли валиум и го насочил към психиатъра доктор Морис Дийн Хийтли. Хийтли установил, че Чарли „изглежда и се държи като типичното американско момче“, но сякаш от него „се излъчва някаква враждебност“. Чарли говорел главно за своята липса на постижения и омразата към баща си. Веднъж той казал на Хийтли, че бил фантазирал как „се качва на Кулата с пушка за елени и стреля по хората“. Хийтли не сметнал това за странно. Много от неговите пациенти споменавали Кулата, а Чарли не показвал никакви признаци в поведението си, които да подсказват, че говори сериозно. Всъщност, той бил правил тези коментари и пред други хора в продължение на вече няколко години и всички ги приемали за пълна глупост. Хийтли предложил на Чарли да се върне след седмица и му казал, че може да му се обажда по всяко време. Чарли не се върнал, нито пък му се обадил някога.

През лятото на 1966 г. Чарли прилежно посещавал лекциите и работата си като асистент-изследовател, подпомоган от амфетамина Декседрин. Понякога той не спял с дни, учейки и посещавайки най-различни проекти. Той се бил нагърбил с непосилен товар, опитвайки се на всяка цена да преуспее. Но лекарството го правело неефективен. Въпреки че прекарвал много часове в работа, той не успявал да постигне целите си. В резултат на това самочувствието му страдало още повече. На всичко отгоре, баща му продължавал да се обажда, опитвайки се да накара Чарли да убеди Маргарет Уитман да се върне при него във Флорида. Макар приятелите и семейството му да виждали, че той е под огромно напрежение и се старае твърде много, никой не забелязвал, че той бавно, но сигурно върви към агресията. С настъпването на горещото тексаско лято Чарли се потопил още повече в своите фантазии за убийство.

Подготовка

Чарли направил първата стъпка към изпълнението на своя план на 31 юли. През онази сутрин той си купил нож, бинокъл и малко консервирано месо. След това прибрал Кати от лятната й работа като телефонистка в „Саутуестърн Бел“. Двамата отишли на кино и по-късно се присъединили към Маргарет Уитман за късен обяд в кафенето, където работела тя. След обяда двамата се отбили при своите приятели Джон и Фран Морган. Семейство Морган забелязали, че Чарли е необичайно мълчалив, но не заподозрели нищо. Кати се върнала да поеме още една смяна в службата си в 18:00 ч. Чарли се прибрал сам у дома. В 18:45 ч. той започнал да пише писмо, с което обяснявал предстоящите си действия и се сбогувал.

„Не разбирам какво ме кара да напиша това писмо“ – започвал той. – „Може би искам да оставя някакво бегло обяснение за действията си“.

Той пишел, че все по-често го обземат „много необичайни и ирационални мисли“, а опитите му да намери помощ за проблемите си се били провалили. Той изразил желание тялото му да бъде подложено на аутопсия след смъртта му, за да се провери дали умствените му терзания не са причинени от някакво физическо заболяване. После изложил плана си за предстоящите 24 часа.

„След дълго мислене реших да убия съпругата си Кати тази вечер, след като я взема от работа“ – написал той. – „Основната причина в ума ми е това, че аз наистина не смятам този свят за достоен за живеене и съм готов да умра, но не искам да я оставям да страда сама в него“. Той продължил, „същите причини ме карат да отнема живота и на майка си“.

Писането на Чарли било прекъснато от посещението на приятелското семейство Лари и Айлийн Фюс. Те намерили Чарли за необичайно спокоен, но щастлив. Поговорили си малко. Чарли им казал, че се готви да купува земя в Каньон Лейк и се изразявал много сантиментално по адрес на Кати. Той казал два пъти: „Срамота е, че тя трябва да работи по цял ден и след това да се прибере вкъщи при…“, но не довършил изречението си. Семейство Фюс си тръгнали към 20:30 ч.

Чарли отишъл да прибере Кати от работа. Смяната й свършвала в 21:30 ч. и двамата се прибрали у дома в около 21:45 ч. Кати поговорила известно време по телефона, след което Чарли се обадил на майка си, за да я попита дали той и Кати могат да дойдат и да се насладят на климатика в апартамента й. Но Кати не го придружила в дома на майка му. Тя си легнала, а Чарли излязъл от дома им към полунощ.

Маргарет Уитман посрещнала сина си в лобито на своята жилищна кооперация, наречена „Пентхаузът“. Когато влезли в нейния апартамент, Чарли я нападнал. Точните обстоятелства не са известни, но вероятно той я е душил в гръб с гумен маркуч, докато тя е изпаднала в безсъзнание. След това я наръгал в гърдите с голям, ловджийски нож. Жената имала тежка травма в задната част на главата, но тъй като не е извършена аутопсия, не е сигурно дали раната е била причинена от оръжие или тежък предмет. Маргарет Уитман била мъртва в 00:30 ч., а Чарли седнал да пише поредното си обяснение.

„Току-що отнех живота на майка си. Много съм разстроен, че го направих… Наистина съжалявам, че това е единственият начин, който намирам, за да облекча нейните страдания, но мисля че така е най-добре“.

Той поставил тялото на майка си на леглото и го покрил със завивките, след което съчинил още едно писмо, с идеята да отложи откриването на онова, което бил сторил току-що. Той залепил бележката на вратата на апартамент 505, в който живеел домакинът на сградата. Тя гласяла:

„Рой, днес не трябва да ходя на работа, а снощи стоях будна до късно. Бих искала да си почина. Моля те, не ме безпокой. Благодаря ти. Г-жа Уитман“.

Чарли напуснал „Пентахауза“ в около 1:30 ч., но бързо се върнал обратно, казвайки на портиера, че е син на г-жа Уитман и трябва да влезе в апартамента й, за да вземе някакво лекарство. Вероятно бил забравил горе шишенцето с Декседрин, което щяло да му трябва в предстоящите часове. Портиерът го пуснал в апартамента и Чарли излязъл след около пет минути с шишенце хапчета в ръка. Той напуснал „Пентахауза“ отново в около 2:00 ч.

Кати Уитман лежала дълбоко заспала в леглото си, когато Чарли се върнал вкъщи. Бързо и тихо, той дръпнал завивките й и я намушкал пет пъти в гърдите. Вероятно тя изобщо не е успяла да се събуди. След това насочил вниманието си към писмото, което съчинявал предната вечер, преди да бъде прекъснат от семейство Фюс. „3:00 ч.,“ – написал той на страницата със синьо мастило. – „И двете са мъртви“. Той продължил да обяснява престъпленията си, хвърляйки вината за всичко върху баща си и като се опитвал да внесе някакъв смисъл в изкривената моралност, която го била докарала до убийство.

„Сигурно изглежда така, сякаш съм убил брутално двете си любими същества“ - написал той. – „Аз само се опитвах да свърша работата по най-бързия начин“.

Той написал още няколко бележки, по една за всеки от братята си и една за баща си. Оставил инструкции да проявят лентата във фотоапарата му, а семейното куче да отиде при родителите на Кати. После се върнал назад в дневниците си и подчертал откъсите, в които бил възхвалявал добродетелите на съпругата си през изминалите години. Накрая Чарли се заел с подготовката за масовия разстрел, който щял да извърши след няколко часа.

Готов за битка

Арсеналът на Чарли

Чарли заредил старото си войнишко сандъче с най-различни предмети. Той взел радио, 3 галона вода, бензин, тетрадка и химикалка, компас, брадвичка и чук, храна, два ножа, фенерче и батерии, и други най-различни прибори, които подсказвали, че се готви за продължителна обсада. Освен това приготвил оръжия – една 35-калиброва пушка Ремингтън, една 6 мм. пушка Ремингтън с визьор, един револвер 357 Магнум Смит енд Уесън, един 9 мм. пистолет Люгер, и един пистолет Галези-Бреша. По-късно същата сутрин купил още две оръжия – една 30-калиброва карабина М-1 и една 12-калиброва пушка. Приготвяйки се, той изгладил плана си. В 5:45 ч. Чарли се обадил на началничката на Кати и й казал, че съпругата му е болна и няма да дойде на работа.

Той прекарал утрото в акумулиране на още ресурси. В около 7:15 ч. наел една ръчна количка, с която да пренесе тежкия и неудобен сандък. Осребрил чекове за 250 долара и си купил още оръжия и муниции. Прибирайки се отново у дома в 10:30 ч., позвънил на работодателя на майка си и му казал, че и тя е болна. След това взел новата си пушка, отишъл в гаража и отрязъл дулото й. В около 11:00 ч. облякъл върху дрехите си синьо работно облекло, качил сандъка в колата си и се насочил към университетския кампус.

В 11:30 ч. Чарли пристигнал пред бариерата на кампуса. Неговата работа като асистент-изследовател му осигурявала идентификационна карта, която се издавала на хора, пренасящи големи товари. Той казал на пазача Джак Родман, че ще разтоварва някакво оборудване в сградата по Експериментални науки и ще има нужда от разрешение за достъп до тази зона. Родман му издал 40-минутно разрешение. В 11:35 ч. Чарли вече бил паркирал, разтоварил стоката си и се качил в Кулата. Облечен в работните си дрехи той не привличал нежелано внимание, тъй като изглеждал като чистач или техник. Качил се на асансьора до 27-ия етаж и помъкнал количката със сандъка нагоре по стълбите към 28-ия.

Една Таунсли била на рецепцията в онази сутрин. Смяната й свършвала на обяд. Чарли я ударил отзад по главата, вероятно с приклада на една от пушките си. Той я ударил отново, когато паднала на земята, и след това завлачил тялото й през помещението и го скрил зад една кушетка. Тя все още била жива, но щяла да умре след няколко часа. В около 11:50 ч. Черил Ботс и Дон Уолдън се върнали на рецепцията от наблюдателната зона и заварили Чарли наведен над кушетката, с две оръжия в ръцете си. Те го поздравили и макар да го помислили за странен и да забелязали на земята „нещо“ (кръвта на Една Таунсли), не се разтревожили веднага. Чарли ги наблюдавал как се качват в асансьора, с който се измъкнали живи и здрави.

Междувременно, Ем Джей и Мери Габор, техните двама синове, и Уилям и Маргерит Лампорт, се насочвали нагоре по стълбите от 27-ия към 28-ия етаж. Те заварили вратата барикадирана с някакво бюро. Марк и Майк Габор избутали бюрото и открехнали вратата, за да видят какво става. Внезапно Чарли се втурнал към тях, обсипвайки ги със сачми от рязаната си пушка. Марк умрял на място. Чарли стрелял надолу по стълбището поне още три пъти. Маргерит Лампорт била убита; Мери Габор била критично ранена, както и синът й Майк. Те щели да останат да лежат там повече от цял час. Уилям Лампорт и Ем Джей Габор хукнали да търсят помощ.

От Кулата

Изгледът от Тексас Тауър

Тревогата се разнесла по долните етажи на Кулата. Хората започнали да се барикадират в класните стаи и кабинети. Чарли разопаковал своя набор от амуници и оръжия на наблюдателната площадка. Подпрял вратата към площадката с ръчната количка и побързал да се захване за работа. Насочвайки вниманието си към една част от кампуса, позната като Южния мол, той посегнал към най-точното си оръжие – 6-милиметровата пушка с мерник. Неговата мишена била 18-годишната и много бременна Клеър Уилсън. Куршумът пронизал корема й и разбил черепа на бебето, което носела. Когато тя извикала, нейният познат Томас Екман се обърнал и я попитал какво е станало. Точно тогава и той бил уцелен в гърдите. Той паднал мъртъв върху раненото момиче. Наблизо, доктор Робърт Хамилтън Бойер, гостуващ професор по физика, се сдобил с куршум в долната част на гърба. Той умрял бързо.

Томас Аштън, стажант в Корпуса на мира, бил застрелян в гърдите на изток от Кулата, край Изчислителния център. Той починал по-късно в болницата. Когато хората около Кулата западали като круши, останалите в околните сгради започнали да забелязват, че става нещо странно. Ранените жертви лежали безпомощно, приковани от 35-градусовата жега и от страх да не бъдат простреляни отново. Някъде по обед, университетската полиция пристигнала пред Кулата и потеглила към 27-ия етаж, където открила групата на Габор и Лампорт. Издадена била заповед да се затворят всички изходи и да се спрат асансьорите. Все още не било ясно колко са стрелците, но от броя на обажданията, които пристигали в полицията, изглеждало, че горе има цяла армия от снайперисти.

Чарли, който все още се движел необезпокоявано по площадката за наблюдение, насочил вниманието си на запад към улица „Гуадалупе“. Позната като „Отсечката“, оживената улица е осеяна с магазинчета и се явява западната граница на университетския кампус. Първоначално хората по улицата сметнали ехото от изстрелите за част от някаква колежанска шега. Тогава Алекс Хернандез, който разнасял вестници с велосипеда си, паднал ранен на земята. Седемнадесетгодишната Карън Грифин била следващата покосена – тя починала седмица по-късно. Томас Кар, който се завтекъл да окаже помощ на Грифин, бил прострелян в гърба. Той умрял след един час. Хората в уличните магазинчета се скупчили на групички далеч от прозорците.

Полицията от град Остин пристигнала в кампуса и се опитала да си проправи път до Кулата. Офицерите Джери Кълп и Били Спийд се скупчили заедно с други хора под една статуя на юг от Кулата, опитвайки се да решат накъде да потеглят. Чарли уцелил Били Спийд през 15-сантиметровата пролука между две перила, които били част от оградата, заобикаляща статуята. Макар раната на Спийд да изглеждала повърхностна за онези около него, в действителност тя била смъртоносна. Той умирал.

Обратно на Отсечката касапницата продължавала. Хари Уолчук, 38-годишен докторант и баща на шест деца, излизал от едно павилионче за вестници, когато куршум пронизал гърдите му. Той умрял на място. Наблизо, гимназистите Пол Сонтаг, Клодия Рут и Карла Сю Уийлър потърсили прикритие зад една строителна преграда. Когато Пол надникнал иззад преградата, за да види какво става, Чарли го уцелил в устата. Той бил убит на място. Друг изстрел попаднал в Клодия Рут, която умряла по-късно в болницата.

На този етап новината за случващото се била разпространила и полицията започнала да отвръща на огъня от Кулата, опитвайки се да уцели Чарли, когато той се показвал над парапета, за да избере поредната си мишена. Гражданите извадили собствените си оръжия и през следващия ‘час върху Кулата се изсипали стотици куршуми. Чарли започнал да стреля през улуците от всяка страна на сградата, което го превърнало в буквално невъзможна мишена. От време на време сменял оръжията си. Голяма част от убийствата били извършени през първите 25 минути, които той прекарал на наблюдателната площадка, но това не бил краят. На около 450 м. на юг елекротехниците Солон Маккаун и Рой Дел Шмидт паркирали камиона си и се присъединили към група репортери и зяпачи. Те се скупчили зад колите за по-сигурно. Но в един момент Шмидт, вероятно смятайки, че са извън обсег, се изправил. Той бил уцелен в стомаха и починал десет минути по-късно.

Докато жертвите продължавали да падат, полицаите си проправяли път към Кулата от всички страни. Няколко ченгета успели да се качат до 27-ия етаж. Те обезопасили периметъра и свалили долу Мери и Майк Габор, които лежали в критично състояние в локва от кръв вече повече от час. Офицерите Мартинез и Кръм внимателно се изкачили по стъпалата към рецепцията на горния етаж. Последвали ги полицаите Маккой и Дей. Те нямали определен план за действие; всеки от тях трябвало да импровизира според ситуацията. От помещението на рецепцията можели да покрият прозорците на юг, югозапад и западните страни на Кулата. Мартинез се опитал да отвори вратата към наблюдателницата, но установил, че тя е здраво затисната. Той започнал да я рита, докато количката от другата й страна паднала и освободила вратата. Мъжете зачакали, вперили поглед в прозорците.

Тялото на убития Уитман

Рамирез излязъл на площадката и запълзял към северозападния ъгъл, откъдето като че ли идвали изстрелите. Маккой го последвал, а Кръм и Дей останали да пазят вратата. Когато Чарли се опитал да смени позицията си, Кръм стрелял и го принудил да се върне обратно в северозападния ъгъл. Той останал там с гръб към стената, прицелвайки се с карабината си на юг, откъдето бил дошъл изстрелът на Кръм. Мартинез и Маккой продължили да пълзят бавно, а приятелският огън от земята свистял покрай ушите им. Когато Мартинез достигнал ъгъла, той го заобиколил и започнал да стреля с 38-калибровия си пистолет. Чарли се опитал да отвърне на огъня, но не могъл да обърне навреме оръжието си. Маккой го прострелял два пъти в главата и той паднал на земята. Тогава Мартинез сграбчил оръжието на Маккой и се затичал към гърчещото се тяло на Чарли, стреляйки от упор. В 13:24 ч. Чарли бил мъртъв.

Последици

Чарли убива четиринадесет души и ранява още десетки за малко повече от деветдесет минути. Скоро неговото име било широко разисквано из националните радио и телевизии. Бащата на Кати Уитман, който живеел в Нийдвил щата Тексас, чул по радиото името на зет си. Загрижен за дъщеря си, той се свързал с полицията в Остин. Приятелите на Кати също се обаждали, за да изразят тревогата си и да предложат подкрепата си. Една патрулна кола била изпратена в дома на семейство Уитман. Надничайки през прозорците, офицерите Доналд Кид и Болтън Грегъри видели тялото на Кати да лежи на леглото. Те проникнали в къщата през един прозорец и установили, че тя е мъртва от известно време. Открили и бележките на Чарли.„Същите причини ме карат да убия и майка си“ -  гласяла една от тях. Полицията пристигнала в „Пентахауса“ в около 15:00 ч. и заварила там тялото на убитата Маргарет Уитман.

Скоро станало ясно, че преди няколко месеца Чарли е търсил помощта на д-р Хийтли и той направил публично достъпни всичките си записки за него. Тъй като Чарли му бил разказал за своята фантазия да убива хора от кулата, Хийтли внезапно се оказал обект на жестоки критики. Той обаче никога не е подведен под отговорност за убийствата. Общото мнение било, че той е направил най-доброто, което е могъл, с информацията дадена му от Чарли. Нищо друго не подсказвало, че пациентът би могъл да извърши подобен акт на насилие, така че Хийтли не сметнал,че той представляла заплаха за себе си или за околните.

Когато тялото на Чарли било подложено на аутопсия, лекарите открили в главата му малък тумор. Някои от приятелите му смятат, че това е причината за действията му, но експертите се съмняват. Чарли е погребан във Флорида до своята майка. Като бивш морски пехотинец, ковчегът му бил покрит с американския флаг. Кати Уитман е погребана в родния си град Нийдвил в щата Тексас.

Наблюдателната площадка в Тексас Тауър остава отворена още няколко години. Университетът похарчил 5000 долара, за да ремонтира дупките от куршумите. Последвали четири самоубийства, които се случват между 1968 и 1974 г., когато площадката била затворена. През 1976 г. Университетът обявил наблюдателницата за окончателно затворена и тя останала неизползвана в продължение на повече от 20 години.

През октомври 1998 г. президентът на Университета в Тексас Лари Фолкнър обявил плановете си да отвори отново площадката на Кулата. Той поискал подкрепата на управителния съвет на университета за възвръщането на старата слава на Кулата, като позитивен символ на тексаската гордост. Съветът одобрил неговият план и на 5 септември 1999 г. площадката за наблюдение отворила отново врати. Сега на приземния етаж има охрана, както и на самата наблюдателница, а площадката е заобиколена от решетка от неръждаема стомана, която да предотвратява самоубийства или неволни падания. Посетителите отново могат да се насладят на панорамната гледка от Кулата, но трябва да минат през метален детектор, за да влязат. Призракът на Чарли Уитман до голяма степен е прогонен. Все пак охранителните мерки напомнят на посетителите, че могат да се чувстват в безопасност само при супер повишено ниво на бдителност.

А някога времената бяха други. Чарли Уитман сложи край на това завинаги.