За разлика от статията, в която наскоро ви представихме десет възможни варианта за развитие на човечеството в бъдеще време, тук ще ви запознаем с онова, което ще се случи с нашата планета и изобщо с вселената в чисто физически и астрономически аспект.

Не става въпрос за 100, 1000 или 10000 години напред. Цифрите, с които ще се прехвърлим напред в бъдещето са отвъд всяка една представа.

По-малко от 10 000 години напред във времето

~320 години - забранената зона около Чернобилската АЕЦ ще стане пригодна за живот.

~600 години - време, когато в съответствие със съвременните представи за границите на съзвездията, прецесията на земната ос (прецесия - промяната на наклона на оста, съответно и на равнината на въртене на едно тяло) ще измести пролетното равноденствие от съзвездието Риби в съзвездието Водолей. От този момент ще настъпи астрологичната "Ера на Водолея".
 
~1000 години - в резултат на прецесията на земната ос, северна Полярна звезда ще стане Гама Цефей.

3200 години - в резултат на прецессията на земната ос северна Полярна звезда ще стане Йота Цефей.

5200 години - Грегорианският календар ще започне да изостава с едно денонощие от астрономическото време.

9700 години - Звездата на Бърнард ще премине на разстояние 3.8 светлинни години от Слънчевата система. В това време тя ще бъде нашата най-близка съседка.

От 10 000 до 1 000 000 години напред във времето

 

10 000 години - края на човечеството съгласно теоремата на Брендън Картър, според която към този момент човечеството ще загине с вероятност от 95 %. 

13 000 години - в резултат на прецесията на земната ос, Вега ще стане Полярна звезда. 

36 000 години - Звездата Рос 248 ще премине на разстояние 3.024 светлинни години, ставайки най-близката до слънцето звезда. 

42 000 години - Звездата Алфа Кентавър ще се приближи до Слънцето на минимално разстояние. 

50 000 години - завършва междуледниковият период и Земята ще се потопи в нова ледникова епоха, която ще бъде смекчена от ефекта на Глобалното затопляне. Ниагарският водопад ще разруши последните 30 километра до езерото Ери и ще престане да съществува. 

100 000 години - собственото движение на звездите ще направи съзвездията неузнаваеми от сегашният им вид. Звездата хипергигант VY Голямо Куче ще се взриви в супернова. 

500 000 години - през този период от време на Земята с много голяма вероятност би трябвало да падне астероид с диаметър около 1 км.

 

От 1 милион до 1 милиард години напред във времето

1.4 милиона години - Глизе 710 ще премине на разстояние 0.3-0.6 светлинни години от Слънцето. При това, гравитационното поле на звездата може да предизвика смущения в Облака на Оорт и да увеличи вероятността от бомбардировка от комети във вътрешността на Слънчевата система. 

10 милиона години - разширявайки се Източно Африканската рифтова долина ще бъде залята от водите на Червено море, Африканският континент ще бъде разделен от нов океански залив. 

40 милиона години - спътникът на Марс - Фобос ще падне на неговата повърхност. 

50 милиона години - Австралия ще пресече екватора и ще се сблъска с Югоизточна Азия. Калифорнийското крайбрежие ще започне да потъва в Алеутската падина, а Африка ще се сблъска с Евразия, затваряйки Средиземно море и създавайки планинска система, сравнима с Хималаите. 

100 милиона години - по това време е вероятно на Земята да падне астероид с размери, аналогични на тези, причинили измирането на динозаврите преди 65 милиона години.

150 милиона години - Австралия се сблъсква с Антарктида, Америка с Гренландия. 

~230 милиона години - от този момент става невъзможно да се предвидят орбитите на планетите. 

~240 милиона години - Слънчевата система завършва своята обиколка около центъра на галактиката. 

250 милиона години - континентите на Земята се обединяват в един нов Суперконтинент.

600 милиона години - Луната ще се отдалечи под приливното въздействие на Земята на разстояние, от което пълното слънчево затъмнение няма да бъде възможно.

От 1 милиард до 1 трилион години (10^⁹ - 10^¹²) години

1 милиард години - моментът, когато увеличението яркостта на Слънцето ще направи невъзможен живота на повърхността на Земята. 

3.5 милиарда години - условията на повърхността на Земята ще са като тези на Венера в момента. 

3.6 милиарда години - приблизителното време, когато спътника на Нептун - Тритон ще достигне границата на Рош (радиус на кръгова орбита на едно тяло, движещо се около друго тяло, при който приливните сили, предизвикани от централното тяло, са равни на гравитационните сили на спътника) и ще се разпадне, превръщайки се в нов планетарен пръстен. 

5.4 милиарда години - Слънцето ще започне да се превръща в червен гигант. В резултат на това температурата на повърхността на Титан, спътника на Сатурн може да достигне до тази, необходима за поддържането на живот.

7 милиарда години - очаква се сблъсък между галактиките Млечен път и Мъглявината Андромеда. В резултат на това двете галактики ще се обединят в една. 

20 милиарда години - според теорията за Големият Взрив, нашата Вселена ще прекрати съществуването си. Експерименталните доказателства за тази хипотеза все още са недостатъчни. 

50 милиарда години - въздействието на приливните сили ще направи равен периода на въртене на Луната около Земята и периода на въртене на Земята около собствената и ос. При условие, че двете оцелеят от всички метаморфози на Слънцето преди това, разбира се. 

100 милиарда години - времето, когато разширението на Вселената ще унищожи всички доказателства за Големият Взрив, оставяйки ги зад хоризонта на събитията, което вероятно ще направи космологията невъзможна.